Измина известно време, откакто се излъгах да отида на дискотека за последен път. Ще вмъкна съвсем малко от възмущението си от бъдещите абитуриенти. Тихи, кротки, не пият, не пеят, прибират се в 00:00 часа. Да им се чуди човек дали могат изобщо да се веселят по някакъв начин… Потресен съм!

Повода за статията обаче е друг – от всяко дърво ли става DJ?
(на който не му се чете всичко да отиде направо на последната точка)

Какво всъщност означава DJ?

DJ – Диджей. Произнася се по един и същ начин, както на английски, така и на Български. Съкращението идва от диско жокей (disco jockey). Друго популярно наименование е дисководещ – човек, който води музикална програма в ресторант, клуб или дискотека. Според Wikipedia, това е човек, който избира и пуска музика пред публика.
Интересно, но абревиатурата „DJ“ не е съвсем точна поради развитието на тази професия и смесването и с компютърното „музициране“ и други професии. Това не изключва диджеите, които единствено смесват готова музика по заведения или клубове! DJ-ят, освен музикалната култура, която трябва да притежава, трябва да може и да е шоу мен, и да забавлява! Понятието „DJ“ се наложи в радиата, което всъщност съвсем обърка нещата – RJ е понятието, което трябва да се използва и то за хората, които сами смесват музика в ефир и едновременно с това водят предаване (на живо)!

Какво е професионален DJ?

Ако чуете DJ и веднага се сещате за човек, който пуска разни парчета по разни дискотеки, сватби и т.н., това не е DJ! DJ-ят е човек, който използва познанията си в областта, с която се занимава (било тo Electrо (Techno/Trance/House/Rave…) или хип-хоп), за да създава или редактира/миксира музика.

Истинския DJ не стои като звезда над дансинга и не чака овациите на публиката. Той не влиза в разни класации, защото не продуцира никой известен.

DJ-я, както и много други професии, е работа със задължения и необходими познания. Много хора си мислят, че лесно се става DJ, дори е приятна и лесна работа. Едно е да миксираш, изравняваш бийтове и т.н. – това се научава с времето и може да се прави механично. Съвсем друго е да притежаваш талант, изобретателност, въображение, за да ремиксираш и правиш своя собствена, качествена музика. Елементарни музикални познаня, добър слух и усет за темпо също са задължителни качества. Ако ще правиш композиции с вокални партии, трябва да можеш и да пееш, а също ще имаш нужда и от студио. Ако искаш уникални семпли – трябва да си ги семплираш и обработиш. Ако искаш нови, твои си мелодии с тези семпли, трябва да можеш да си ги изсвириш, най-малкото с динамична миди клавиатура. До тук DJ-ят е компютърен музикант, както и вокалист, композитор и аранжор, и накрая тонрежисьор. Всъщност това са професии на хората от екипа на един DJ, неговата работа е само да миксира. Има разбира се DJ, които могат всички тези неща, но са огромна рядкост.

Професионалният диджей има нужда от няколко неща и ще кажа по няколко думи за всяко от тях:

  1. Начало – винаги стартът се корени в идеята. Всички започват с големи мечти, които се нуждаят от много добра финансова подкрепа. Затова и доста често първоначалните идеи и планове се провалят. Всеки започва със CD-R-и, най-евтино е. За много от днешните (самопровъзгласили се) DJ-и е непонятен инатът към спазване на виниловата традиция.
    За съжление тези неща са несъпоставими. Как може да се сравнява пускането от компютър с виниловия микс? То е все едно да съпоставяте киселото зеле с кучешките надбягвания и да твърдите, че кучешките надбягвания имат по-хубав цвят… Най-важно е да можете да правите бийт микс.
  2. Материал – разбира се говорим за виниловите плочи. По-добре е някой, по-навътре от вас, да ви го формулира кратко и безпощадно. Професионалния DJ работи с винил, не с касети, не със CD-R, не с дискове, А С ПЛОЧИ. Имаш плочи – ставаш DJ, нямаш плочи – ставаш „пускач“ като всеки барман, в което и да е заведение. Умение и материя…
  3. Оборудване – тук нещата са още по-кратки и ясни. Имаш техника – правиш парти, нямаш техника – почесваш се, подсмърчаш и си заминаваш. Неписан закон, е че условията в които работи диджея и правата му в дадено заведение са правопропорционални на процентната големина на личната му техника в това заведение.
  4. Учител – да се намери човек, който да те обучи, без парите, които си му дал да отидат на вятъра е изключително трудна задача. Сещам се за някои имена, които биха свършили добра учителска работа, но на тях едва ли им е до това в момента. Вярвам, че добрият учител е свястна личност и това, като за начало е достатъчно. За кой ли път ще цитирам Делта Гъмбс, която казва: „everybody wants to be a DJ“. Забелязал съм, че тази работа нещо не става само с желание (без него пък изобщо не става).
  5. Знания – част от тях можете да получите в действителност от един добър наставник. Само че той няма да е човека, който ще ви каже какво харесвате вие. Всеки сам си определя заглавията, лейбълите, артистите, (дори) географската локация от която идват записите. В България е развита дразнещата мода такава информация да се скрива.
  6. Сет – какво е сет? Това е едно единствено парче, до момента, в който не погледнеш описанието на диска, за да установиш, че 70 минути си слушал много добре подбрани, подредени и (най-важното) смесени 20-30 парчета, някои от които са вървяли по три наведнъж в даден момент. Втори неписан закон – сет се прави с парчета, които си наизустил! Останалото е загуба на време.
  7. Парти – добро парти се прави от група организатори с различни функции. Никой не трябва да поема задълженията на другия (например DJ-я да показва на бармана как се прави даден коктейл). Музиката, която диджея пуска, си е негова музика и никой не може да му каже какво да върти. На него му се плаща да миксира своята музика и нито трябва, нито следва някой да му се меси.
  8. Професионализъм – DJ не се става с печат на членската книжка за участие в съюза на артистите. Уважението към сериозната, доказала се дългогодишна практика става от самосебе си, но само в резултат на самодоказване.

Последният фактор се свързва с първия – желанието. DJ Стивън го е формулирал по друг начин в сайта си: „Просто трябва да вярваш в себе си“.

DJ пулт

ВИДОВЕ DJ

Ще си позволя отново да цитирам части от Wikipedia.

  • Поп диджей (Диско водещ) – този човек трябва да усеща настроението на публиката и да сменя песните без прекъсване. Нищо особенно с две думи.
  • Диджей тим – група от хора, които сменят тракове и ритъм през определен период от време. Взаимно се подкрепят.
  • Диджей на специални стилове музика (ПРОФЕСИОНАЛЕН DJ) – Говорим за стилове като хип-хоп, хард стайл, хаус и т.н. Доста често този тип хора, освен диджеи, са и продуценти, и композитори, и много често пускат собствени тракове. Най-разпространеното миксиране тук се извършва чрез два грамофона, но с напредване на технологията MP3 файловете много бързо изместиха класическите винилови плочи.
  • Радио диджей (RJ) – той пуска нови и свежи парчета по радиото, като паралелно с това води и радио предаване.

Накратко това са видоведе диджеи. Надявам се, че съм внесъл малко светлина по този въпрос.

Жена диджей

Реалността в БЪЛГАРИЯ

Факт е, че в България е много трудно да се намерят нужните финанси, за закупуването на добра техника. Освен това е трудно (почти невъзможно) да се намери учител. Има хора, които по един или друг начин се справят – наистина развиват истинската професия DJ, но се броят на пръстите на ръцете.

Как стоят обаче нещата с диско водещите?

Мисля, че вече уточнихме разликата между двата термина. Диско водещи има под път и над път – във всеки по-голям клуб, във всяка дискотека, дори и в много ресторанти. Тяхната задача е да избират подходяща музика, с която нон-стоп, без прекъсване, да забавляват публиката. От тях се изисква да имат богата фонотека и чрез музика да създадат възходяща градация в настроението и да я поддържат в най-високата й точка възможно най-дълго.

Имало е хубави партита в дискотека „Звезда“ (Добрич), не мога да го отрека. Винаги, обаче, едни и същи неща са ми са се набивали в главата и са оставяли трайни, неприятни спомени. Най-често под съпровода на DJ Bugsy.

Първо, репертоара се повтаря прекалено често. Да, знам, че Get Low на Lil John и Party Up на DMX са уникални песни и винаги са способни да разчупят обстановката, но през ден ли трябва да се слушат? Имам чувството, че думата „омръзване“ е прекалено слаба за момента.
Второ! Което си е кажи-речи първо, НО – адски бедна фонотека! Някой ще отрече ли, че Mile Kitic – Paklene Godine или Macklemore, Ryan Lewis & Wanz – Thrift Shop са хитове и то що-годе нови? Диско-водещия беше твърдо убеден, че няма нито една от тях. Разбирам, че когато дойдат 20 човека да искат поздрави е трудно да се угоди на всички, но от друга страна – водещия за какво е сложен там? Не може ли да прецени каква е обстановката и какво им се слуша на хората?
Трето… Май ще го използвам, за да си отговоря сам на предишния въпрос – НЕ! Има хора, които НЕ МОГАТ да преценят настроението, градуса и желанията на публиката им. Виждаш, че дансинга е празен, виждаш, че хората си отиват на групички по 2-3 – защо продължаваш да пускаш КЮЧЕЦИ!? Държа да подчертая – не говоря за чалга (нямам нищо против да се пуснат няколко чалга хитчета). Говоря за МАЗНИ КЮЧЕЦИ, които се слушаха в продължение на 3 часа, НОН-СТОП! Просто нямам думи…
Ако се върна по-назад във времето ще се сетя за някоя вечер, в която е имало доста разнообразна музика и то само хит след хит. НО, естествено и това си има кусури…. Дори на момента се сещам за два! Първия, е че точно на най-яката част от песента диско водещия решава, че трябва да поздрави някого чрез микрофона. И докато той си говори с аверчетата си от другия край на дискотеката или съседния бар – ти стоиш като закован на дансинга и се чудиш какво да правиш. Песента свърши ли, да слизаш ли?… Само прекъсване ли е – да останеш ли?… Ако се излъжеш да останеш след това съжеляваш искренно – по време на цялата песен се водят „монолози“ от страна на DJ-я и естествено не успяваш, нито да чуеш цялата хубава песен, нито да си се натанцуваш (извинявам се, но ще пиша „DJ“, че е по-кратко, а вие си знайте, че имам предвид „диско водещ“). Като споменах „само хит след хит“ – и това ми е правило впечатление… Пуска Dim4ou – на дансинга пълно с хора и всички се радват. От там минава през Маца – Плакала съм, веднага след това AC/DC, после Skrillex и накрая се връща на Timati. Добре, всичките изброени имат хитове, ама кое по-точно е общото между тези песни? 5 стила музика в рамките на 6-7 минути. Къде правят така? Пусни 2-3 от един стил, плавно мини на друго, после пак и пак…. Ама това, което ти правиш е плачевно. Убиваш кефа на всички!

Стоя и си мисля…. От всяко дърво ли става DJ? И докато си мисля в тази насока се сетих да се обърна директно към теб, DJ Bugsy, както и към ръководството на диско-клуб „Звезда“ – абе имам спомен, че отдавна си диско водещ там… аз ли съм първия, който ти прави забележка за тези неща?
Така ли пък досега никой не се е изнервил на простотийте, които вършиш зад пулта понякога? След 3-те часа кючек можеше спокойно да си направиш ритуално самоубийство на и без това празния дансинг!
Ако някой друг преди мен също се е възмущавал, то мисля, че проблема вече не е в теб, а в ръководството. Ти явно толкова си можеш, но те защо те търпят?
Ако съм първия, който обръща внимание на тези неща – нямам за цел да те обидя, но искренно се надявам да вникнеш в думите ми и да изчистиш грешките от репертоара си!

Категории: Искрено и цинично

Poltargaista

Ангел Порязов - Poltargaista Друго нямам какво да напиша, засега. ;-)

0 Коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *