Изкуственият интелект (AI) е нова технология, която е позната сравнително отскоро, но вече успя да трансформира със замах множество сектори.
AI повлия в огромна степен не само на области като здравеопазването и технологичното производство, но и на ежедневния живот на обикновения човек.
Както е с всичко ново обаче, заедно с възможностите, които AI предоставя, възникват и значителни правни въпроси.
Какви са правните аспекти на използването на AI в България? Как се третират авторските права, свързани с продукти, създадени от AI?
И не на последно място, кой носи отговорност при неправомерно поведение или грешка, причинена от изкуствен интелект?
За тези и други въпроси, които се дискутират все по-широко в страната, ще се опитам да отговоря на следващите редове.
Правна дефиниция и рамка за изкуствения интелект (AI)
В България няма специфична правна рамка, която да регламентира изрично изкуствения интелект.
AI попада в обхвата на различни правни области – гражданско, административно, търговско и наказателно право.
Нашата страна следва общите принципи на правото на Европейския съюз (ЕС), които започват да формират основата за регулация на AI.
През април 2021 г. Европейската комисия представи Проект за Регламент относно изкуствения интелект, който се стреми да създаде унифицирана рамка за държавите членки.
Въпреки че документът все още не е задължителен, той има влияние върху законодателните инициативи в България.
Авторски права и AI
Един от основните правни въпроси, свързани с изкуствения интелект, е кой притежава авторските права върху произведения, създадени от AI – текстове, изображения, музика и други.
Какво казва законът за авторските права
В България авторското право е регулирано от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).
Законът ясно постановява, че автор може да бъде само физическо лице, което е създало произведение на интелектуалната собственост.
Изкуственият интелект не може да бъде третиран като „автор“, тъй като не е субект на правото. Това поставя някои много важни въпроси.
Кой е собственикът на произведението, създадено от AI
В повечето случаи собственикът е физическото или юридическото лице, което управлява AI системата или което е инвестирало в нейното развитие.
Могат ли произведения, създадени от AI, да бъдат защитени
Произведения, създадени от A.I., могат да бъдат защитени, но защитата ще бъде предоставена на лицето, което е било отговорно за създаването или насочването на AI технологията.
Международни тенденции
Докато българското право все още не е адаптирало законите си за авторските права към реалността на AI, държави като Великобритания и Сингапур вече въвеждат специални разпоредби, които защитават произведения, създадени чрез изкуствен интелект или LLM (Large-Language Model). България може да черпи от техния опит, за да избегне правна несигурност.
Отговорност при използване на AI
Друг ключов въпрос е кой носи отговорност за действията или грешките на AI системи, особено когато те водят до щети.
Действия, предизвикани от AI
AI системите често функционират автономно, взимайки решения въз основа на алгоритми.
Ако една AI система причини щети – например, автомобил, задвижван от AI, предизвика катастрофа – въпросът е кой носи отговорност.
Дали това е производителят на AI технологията, дали е потребителят, който я е използвал или дизайнерът на алгоритъма?
Българското законодателство прилага общите правила на гражданската отговорност. В зависимост от конкретния случай, отговорност може да понесе или лицето, което е внедрило изкуственият интелект, или производителят на системата, ако се докаже дефект в продукта.
Потенциал за преразглеждане на законите
Европейският съюз разглежда възможността за въвеждане на регулации, които да установят принципа на „обективна отговорност“ за определени високорискови AI приложения. България вероятно ще трябва да адаптира своя правен ред в съответствие с тези стандарти.
Регулации на AI в България
Въпреки липсата на специфично законодателство за изкуствен интелект, съществуват няколко закона, които имат отношение към използването му. Те са следните:
1-во: Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД)
Според Закон за защита на личните данни, AI системи, които обработват лични данни, трябва да спазват изискванията на Общия регламент за защита на данните (GDPR).
2-ро: Закон за електронните съобщения
Законът за електронните съобщения обхваща въпроси, свързани с дигиталната инфраструктура, върху която функционират AI системите.
3-то: Кодекс на труда
Кодексът на труда разглежда влиянието на автоматизацията върху трудовите отношения.
Етични аспекти на A.I.
Етичните въпроси, свързани с A.I., също изискват внимание. Пример за това е как да се избегне дискриминация при решения, вземани от AI (например в банковия или здравния сектор).
Също така е важно да бъде измислен начин как да се осигури прозрачност при функционирането на сложни AI алгоритмите.
Европейският съюз разработва етичен кодекс за изкуствен интелект, който може да послужи като основа за въвеждане на български стандарти.
Практически насоки за бизнеса и потребителите за AI
Изкуственият интелект е мощен инструмент, но заедно с неговите възможности идват и сериозни правни предизвикателства.
В България правната рамка все още е в процес на развитие, но е очевидно, че регулацията на AI ще заеме централно място в бъдещето на правото.
За сега можете да спазвате следните полезни насоки.
Ако сте представител на бизнеса
Ако сте представител на бизнеса, инвестирайте в правна консултация, за да разберете как законите се прилагат спрямо вашите AI системи.
Осигурете прозрачност в работата на вашите технологии, за да избегнете бъдещи правни спорове.
Ако сте потребители
Важно е да бъдете информирани за правата си, особено когато използвате услуги, базирани на AI.
Ако смятате, че сте били ощетени от AI технология, консултирайте се с адвокат за възможностите за съдебно или административно обжалване.
0 Коментара