„Ей, например програмиста си казва „На тоя ли бе? Ще му прая софтуер за 100 лв? Как пък не…“ и „тоя“ се принуждава да даде 1000 лв, защото сам не може да си го направи, а никой друг не иска.
Обаче в другите професии се намира някой, който е кадърен, обаче се съгласява да работи на малко, ‘щото няма друг избор. Ей това е шибаното! И хората трябва да се осъзнаят.“
Гост-автор: пожелал анонимност
Добре казано, но бих искал да добавя, че бай Иван от блока няма да иска оферти за 2000 лв. за услуги свързани с „фирмата“ му, представляваща гаражче с изостарели работи. Затова трябва да се гмуркаш по-надълбоко, за да намериш по-дебелите рибки. Въпреки, че баща ми беше строител почти 20 години и знам от first-hand view, че нещата не стават лесно. Най-важно е да си направиш мрежата от контакти, а клиентите сами ще идват.
Така е. Аз не се оплаквам. Става въпрос точно за хората като бай Иван от блока.
На мен ако ми кажат 100 лева за SEO ще ги подмина и ще отида при следващите. Ама бай Иван като му кажат: ‘дай 5 кг. риба за 4 лева’ – ще се сългаси. Не, че не е кадърен рибар. Не, че 1 кг. не струва 7-8 лева, ама от няма и на къде ще се съгласи бай ти Иван. И така примерно другия рибар в блока – бай ти Гошу и той ще е принуден да дава 5 кг. риба за 4 лева. В общи линии нашия сектор и дейност са единствените, в които има що-годе някакви неписани правила за ценообразуване. И тези, които подбиват драстично цените не просъществувват дълго.
Затова се прави ‘service awareness’. Защото това, които ще получи Бай Гошу срещу 5 кила риба, ще е 5 кила храна по-малко на масата. Ако успееш да обясниш на Бай Гошу защо ти искаш 10 пъти повече се създава win-win ситуация. Ама естествено това го говоря наизуст. Защото все пак има и такива хора, на които колкото и да им обясняваш – пак ще предпочетат да дадат 5 кг. риба за почти без пари, ама това си е негово решение – да се прецаква.
Негово е… И по принцип няма да оцелее дълго така. Но докато той ‘оцелява’ останалите ще стоят без работа, защото хората ще си купуват 5 кг. за 4 лева и ще са доволни. Е, той рано или късно ще фалира – щото не става така. Ама за това време другите, които дават рибата на нормалните цени – 7-8 лева килото – ще ги мислят за великите капиталисти, за луди, ще стоят без работа и т.н.
Да кажа няколко думи за статията за работата? Относно жените и раждането. Има шантави варианти. Вярно, че в статията се говори за масовия случай, но има и изключения. Ако разбереш, че е бременна преди да подаде документите за майчинство и другите бюрократични глупости, можеш да си я съкратиш/премахнеш без някакви наказателни отговорности. Което е подло, ама то света на бизнеса си е подъл като цяло, и ако трябва да играеш Ганди или майка Тереза няма как да стигнеш до някъде.
Другото, което е, в нашата компания бяхме 40 човека, когато аз започнах, от които само около 3 жени. Едната е милфка на 36, другата примерно на 21 години, а третата е някаква дебела. Постоянно се говореше за жени и имаше постоянни разговори и предложения да се наемат повече жени, защото сме само кочове. Сега сме горе-долу 60/40 в полза на мъжете. И е много по-добре. Така че имай предвид, че жените са „скъпа“ работна ръка, но е хубаво да има такива, за да радват окото. Стига да не са прекалено много, защото става кокошкарник и се завъртат много интриги навсякъде където има много жени. Има и такива дето стават гаджета, такива където се мразят и ценни кадри, които напускат заради путки и това като цяло си е сложна тема. По-добре е да си наемеш добър HR, който да се грижи за тези работи, защото хората ти, освен работна ръка, са и социални/емоционални същества. Винаги има проблеми, които нараняват фирмата по някакъв начин, но нямат нищо общо с нея, а с хората в нея, или по-точно подбора им.
А относно хората над 50 години – според професията може и над 40. Звучи грубо, но мога да ти дам адекватен пример. Единия ни колега е също програмист, на 37 години е. По принцип е много добър, има голям стаж, знае много неща, НО… Когато дойде момент да научи нещо ново, което естествено в нашия бранш е почти всеки ден, става много по-бавно и трудно. Имал съм случаи, където ме пита нещо как работи и как да го преправи. След като му го обесня се връща след точно 2 минути, за да ме пита следващия ред как работи и какво прави. Не е лош програмист, не е малоумен, но просто главата му е доста по-препълнена вече и новите неща се учат бавно. В момента дори, точно тази седмица, получихме информация, че ще бъде освободен от работа, защото не може да се справя достатъчно бързо със задачите. Никой не знае извън нашия Team. Казали са му да си търси друга работа и когато си намери ще го освободят по нормален начин, за да не навреди на кариерата му.
И при вас сигурно го има… Има оптимизатори от 20 години на пазара. Те верно се броят на пръстите на едната ръка, но има и такива. Сигурно им е трудно да боравят с новите софтуери, сигурно грам не разбират от инфлуенса и необходимостта от социални мрежи…. Хора, на които се възхищаваш, и на които искаш да подражаваш – в един момент те карат да им разясняваш някои елементарни за теб неща. 100% има на какво да те научат за SEO, но SEO се променя постоянно. Вече не са техниките от едно време и така както ти трябва да научиш някои стари – така и те трябва да влязат в крак с новите. Тук остава само въпроса – кой ще се справи по-бързо и по-добре.
Младите кадри са по-гъвкави във всякакви ситуации, в 100% от случаите. Въпроса, е че трябва да има кой да ги научи. Знанието (информацията) винаги е било и винаги ще бъде най-ценния ресурс.
Относно уволненията ‘без причина’. За младите кадри, по принцип, ако причината за уволнение не е базирано на религия, пол или възраст, а е чисто свързано с работата, която вършат, няма проблем да бъдат освободени. Но, за да нямаш проблеми с останалите хора в компанията и с бъдещите работници, трябва да имаш прозрачна политика и да даваш насоки и предупреждения преди да ги освободиш. Тоест, ако аз не се справям или не идвам на работа когато трябва, е по-правилно да поговориш първо с мен, да ми кажеш това и това не ти харесва и как можем да го подобрим, ако пак не се справям – получавам още едно предупреждение и след него вече е уволнение.
Диктаторското управление води до ниска производителност на останалите хора в компанията. А и аз при условие, че имам 2000 оферти за работа и съм кадърен, не бих рискувал да бъда премахнат без предупреждение, ако виждам, че са такива нещата. Това разбира се не е само при програмистите. Просто при нас има най-голям дефицит на добри кадри, но като цяло във всяка професия си има некадърници и професионалисти, а професионалистите винаги ще си намерят работа!
Между другото, в почти всички европейски страни, получаваш около половината от брутната ти заплата. След като получих предложение за работа в Германия реших да проуча работите там. Като оставим настрана, че там нещата не са като тук относно градовете. Тоест това, че си в столицата не ти гарантира по-голяма заплата, отколкото в останалите градове. Даже напротив, в Берлин заплатите са почти 2 пъти по-ниски, отколкото в някои други градове.
Та ако съм неженен и искам да получавам пълно здравно осигуряване (там сам си избираш какво искаш), + някакъв процент за църквата, излиза че малко над 40% от брутната ми заплата отива в държавата. За млад програмист, без висше образование, в web технологиите и е от друга държава, над 35К евро/година брутно – никой няма да се съгласи. Това се равнява на около 1950 евро/месец.
След като направих проучване за цените на стоките там и тук, излиза че 2000 евро там се равняват на 2000 лв. в София. Казвам в София, защото тук са си малко повече разходите, отколкото ако съм в Добрич. С други думи, аз трябва да зарежа всички контакти които съм създал за тези 2 години в София, да отида в друга държава, сам, и да не знам техния език, за същите пари, че даже малко по-малко.
И излиза, че аз имам полза от тези евра, само ако ходя там, бачкам и кътам всяка стотинка и идвам тук да ги харча – срещу това да си стоя в София, да имам някакви си 700 лв/месец за цигари, храна и развлечения, но всяка вечер да си излизам с приятели на по биричка, петък – заведения, путки, ала-бала, абе каквото прави един млад човек…
Тогава ми просветна, че най-голямото залъгване на българина, е да си мисли, че трябва да се бяга от България. От това, той се депресира и не прави нищо, чакайки чудото – да отиде ‘там’. След като ‘там’ ще е също толкова неквалифициран колкото тук, дори по-малко и парите, които ще получава ‘там’, имат полза, ако ги харчи тук. Това не е кариера, а работа като сервитьор лятото по курортите…
И за финал един любим цитат от Иво Илиев:
„Младите хора нямат проблем за успешна реализация тук. Проблемът идва от техните обучители, родители и обкръжение, които с години им втълпяват обратното. При мен и при всички мои приятели и колеги, с които съм говорил за това, се получи точно така. Всеки около теб ти разказва колко зле е мястото в което живеете. За да успееш трябва да вярваш точно в обратното. Когато отидеш в Англия или Франция, и работиш като бояджия – винаги ще те приемат като точно такъв. Когато си в България и работиш като управител със собствен бизнес – англичаните и французите ще те приемат като такъв. Никой не му пука откъде си, ако си добър в това, което правиш. Важно за младите българи е да спрат да мислят локално. Още по-важно е да забранят на другите да мислят вместо тях за тяхното собствено бъдеще.“
„Дори водата да е до колене, винаги можеш да се удавиш, когато си с гръб към вълните.“
0 Коментара