Много хора мислят, че няма нужда да говорят с детето си, защото не разбира. Да, но това съвсем не е така! Колкото повече говорим с детето си като голям човек, толкова по-богат ще му става речника и толкова по-интелигентно ще става то.

Желание за учене
Изрази като “Отиди в другата стая” и “Точка по въпроса” определено не му помагат да се развива. Много от родителите се притесняват да говорят пред детето си с половинката си. Ако искате то да се откроява от останалите с интелигентност, то това притеснение трябва да изчезне. Разбира се, трябва максимално да се ограничавате от обидни думи и остри спорове. Оставете детето си да развие теорията си по даден въпрос и го изслюушайте до края, колкото и невярна да е тя-после изразете своята.

Така възпитавате две неща:

  1. Ползите от изслушването между двама души
  2. Няма нищо притеснително да изказваш мнението си

Опитайте се да му покажете, че от разговори на висок тон полза няма и така те не стават по-прави отколкото са.

Когато детето ви изкара слаба или много ниска оценка в училище, в никъкав случай не му викайте и не го наказвайте, поговорете с него и му обяснете, че ако не учи ще работи работа, която няма да му носи пари и ще бъде нещастно, а ако е по-малко му кажете, че трябва да се учи, за да успее в живота.

Желание за учене

Давайте му повече свобода и отговорности, бъдете либерални.
Вместо 2 лева за училище му дайте 5 лева и му кажете да не харчи повече от 2 лева. Така лесно ще разберете дали е достатъчно голямо да се контролира и дали може да му се има доверие.
Ако го питате дали си е написало домашното и детето ви отговори “да”, по-добре не го проверявайте. А ако решите да го проверите докато спи, значи вие просто не сте готови да му се доверите.
Опитайте се да покажете правия път на детето си и да го сформирате като личност в най-ранна детска възраст. Не се опитвайте да решавате вместо детето си или пък да не се допитвате до него за това в какъв цвят да бъде боядисана стаята му. Може да не се съобразите със съвета му, но поне така можете да изградите естетическо чувство в него. И накрая – създайте му вкус за културата. Водете го на театри, дори и за възрастни, водете го и на концерти – на класически, оперни и естрадни изпълнители. Можете и да му купите образователна игра, като Scrable или Монополи, за да се учи докато се забавлява.
Ако му четете смешни книги за по-възрастни като Автобиографията на Бранислав Нушич или тази на Чудомир, то ще се смее и ще си обогатява речника. А ако успеете да възспитате в него и “апетит” за четенето на книги – много добре.
Възпитайте го да не предпочита пицата пред готвената храна, но ако много настоява – дайте му 2 седмици да си купува пица и ще му омръзне. Позволявайте му да гледа каквато телевизия си поиска, защото по този начин също му давате свобода.